Публикувай при нас

Изпратете Вашите стихове, есета и лични творби, има голяма вероятност, след нашето одобрение те да бъдат поместени в сайта на СОРМД!

Николай Славчев е от Белоградчик, той е включен в програмата за подготовка на кандидат - студенти на СОРМД. Израснал е в домовете за деца лишени от родителски грижи. Разказва, че помни много неща от живота си по домовете - някои са хубави, помни и много лоши. Според него, всяко дете израснало в такива институции носи стреса в себе си въпреки годините. В дома в Белоградчик, когато е бил на 8 години се записва в кръжок по рисуване, забелязва негов връстник, който е рисувал много добре и това го е мотивирало да се научи. Започва да преследва мечтата си - да рисува и успява. Той вече има няколко изложби. Събира пари от продадените картини, за да може да продължи образованието си. Иска да стане професионален художник, познаващ техниките на рисуването и историята на великите художници. Иска също така да предаде това знание на другите след него, които ще мечтаят да рисуват. Затова той се подготвя за специалността "Педагогика на изобразителното изкуство". Казва, че "Щом някой ти е помогнал, ти също трябва да направиш добро на някого, не е редно да мислиш само за себе си". Чуйте и научете повече за Ники, с неговия глас ТУК

Студентски проекти - късометражни филми и клипове по проект "Преодоляване на негативните стереотипи спрямо ромската общност сред бъдещите масмедйни специалисти в България"
Проектът бе осъществен от  "Студентски общество за развитие на междуетнически диалог" през 2012 г. с партньорство на ЮЗУ "Неофит Рилски",  Катедра "Телевизионно, театрално и киноизкуство" и Дружество за изследване на малцинствата Студии Романи.

Това са Цецо Бразилеца и компания! Софийските момчета ще ви разкажат в рап вариант за живота в махалата, както и за любовта и мечтите на „лошите момчета“ с нежни души.

Искам като птица да се рея, на глас да пея

и да се смея!

Искам да лудея и да знам защо живея!

Искам като слънце нечие сърце да сгрея,

а пък за нея Боже, как копнея!

.............................................................................

Колко пъти искал си живота си да рестартираш

и от всички проблеми ти да се кашираш,

хайде спри спри да се филмираш,

защото всичко е мираж

и сам на себе си си дай кураж,

защото твоята усмивка е покривка на лицето,

покривка на сърцето,

дори тя е най–невинното в детето,

за това каквато и трудност да срещнеш

с усмивка трябва да я посрещнеш!

Чуйте Цецо Бразилица и компания  ТУК

И още едно солово изпълнение ТУК

 МИСЛИТЕ, ЧУВСТВАТА И БИТИЕТО МАЯ СТЕЛИЯНОВА ГИ ПРИЕМА ПОНЯКОГА ЕТО ТАКА:

ЗА МИСЛИТЕ И ЧУВСТВАТА

Вчера беше различно!

Но, какво? По- добър, или по- лош ден беше?

Не, само доброто и само лошото не са различното…… всъщност беше друго.

Само тази чаша вино толкова съблазнително ме подканяше към нея, но не, трябваше да устоя. Виното - червено и тежко, каквото подхождаше на вечерта, би стоварила умората от целия ден отведнъж върху мен. Тя би ме лишила от това знание и от това приятно усещане, затова реших да лиша вечерта от питието.

Предизвикателството предстоеше.

Но къде? В погледа му?! В обстановката или в думите?

Не, дори и те понякога са безинтересни.

Мълчанието ме предизвика. То счупи оковите на мислите ми и ги разхвърли, разпиля ги в пространството – пред мен, около мен, над мен. Чувах ги с гласовете им, с истинските…Бяха свободни.

…....................................................................................................

Бялата мисъл почти фриволно се извисяваше над всички.

Колко пъти, колко често тя се появяваше по лицето, ръцете, в очите ми… и в този ден, я усещах. Усещах благата й усмивка в мен.

Тя имаше основание да се извисява над другите мисли - беше предпочитана. Леко наивна, леко закачлива, но разумна и добронамерена, днес тя бе в апогея си. Бялата мисъл тъкмо се отдаваше на триумфа си, когато усети прикования в нея поглед отсреща.

Облечена в мъдрост Черната мисъл я наблюдаваше. Бялата мисъл се доближи до нея и прошепна:

         -  Предпочитат ме, защото съм открита!

          -  Аз няма повече какво да разкривам…

- Какво означава това?

- Била съм в твоите висини. Знам.

- Но, защо си недружелюбна, какво искаш от мен?

- Да се предпазиш.

- Какво, от кого?

- Скоро ще разбереш.

- Не разбирам, тревожиш ме!

-Погледни колко бели нишки има в черната ми одежда. Много са нали, само дето са изхабени, омърсени, изхвърлени или неосъществени…. И това не е страшно.. не е.

- Как…как да не е? Какво е страшно тогава?

- Питай нея!

Бялата мисъл се обърна и я видя. Тя бе толкова неспокойна, лутаща се и блъскаща се постоянно без посока в останалите мисли.

- Но какво е това!? Възможно ли е ? Тя ли е Страшната мисъл?

- Да.

- От какво е толкова изплашена?

- От страха.

- Кое е страшното за нея?

- Тя не знае.. не знае..

- Как можеш да се освободиш от присъствието й, напрегнато е с нея?

- Не можеш. Но тя има един плюс - знае как да укроти тази, от която наистина трябва да се пазиш. А, тя идва, когато допуснеш тази отсреща да властва когато си поиска, когато не я контролираш! Тогава тя води тази, която погубва, без да разбереш дори. Погледни я само!

 Бялата мисъл се вгледа, тя съвсем не беше страшна, напротив, тя бе забележителна и предизвикателна. С грациозни си движения демонстрираше своята неустоимост. Еротичната мисъл не пестеше силата на съблазънта си.

- Красива е! – въздъхна Бялата мисъл. Хубаво е с нея. Но, тази Перверзната, дето се влачи след нея, не мога да я гледам, не ми е приятна!

- Да, те демонстрират дистанция една от друга, но всъщност са едно цяло, ако се появи едната, то другата е някъде около нея, понякога едната просто недопуска другата, но те живеят взаимно. И предизвикват всички останали, защото знаят кога са най-силни, знаят че могат да бъдат за кратко, но най-силни...

- А, коя е тази намръщената?

- Това е Старата мисъл – скандалджийката. Сега пак ще внесе смут и ще повлече своята половина – Недоволната, тя пък често забравя да си тръгне.

- Защо е толкова потисната?

- Как защо!? Защото има Нова!

- Новата е надменна. Ако наистина се цени, трябва да прави компромиси със себе си.

- Новата често печели, надделявайки над Старата, която, обаче в повечето случаи е права.

- А коя е тази с ехидната усмивка около тях? Тя сякаш се измъкна от утробата на Новата мисъл…

- Ето от нея се пази!

- Защо, но защо да се пазя?!

- Защото тя може да се вплете около всички, може де се впие в тях и да ги умъртви или приспи за дълго, много дълго. Егоистична е името й.

В този момент Страшната мисъл се блъсна без посока и цел в Бялата мисъл. И тя разбра.

      - Спри я.. спри Егоистичната, моля те! Страхувам се от нея! – простена Бялата.

         - Не мога.. но ти можеш…

Черната мисъл се обърна и повлечe с дългата си пелерина след себе си всички останали мисли, както и тези, които бяха неоформени, неизяснени – цветни, желани, неприемливи.

Бялата остана на място си и я изпрати с поглед. С празен поглед.

.......................................................................................................................................

Точно в този миг усетих как ръката ми се протяга и хваща чашата с вино. Надигнах я и пих…до дъно.

Тогава се обърнах, видях го пак – той все още беше там. Все така мълчалив, с едни очи, които не преставаха да казват “прощавам ти”… и нещо друго.

Приближих се .. колко хубаво е в прегръдките му. Исках да му го кажа, трябваше да го направя… но не успях…умората надделя.

Утре беше късно.

Само разсейки от бели ивици бавно потъваха и се стапяха в едно жалко и черно петънце, което непотребно напомняше само на мен “Вчера бях щастлива”.

 М.С.

 Битие

Пленени от невежество

безпаметно редят се на брега,
за да изкъпят Егото си във водата.
Плен след плен...
Ден след ден - 
уморих се аз да съм Реката.

М.С.