Представяне и мисия
Актуални проекти
Изпълнени проекти
Донорни организации
Отчети
Откриха 10 пиеси на Агата Кристи
Джулиъс Грийн, театрален продуцент и изследовател на Агата Кристи, откри в нейните архиви 10 неизвестни драматургични текста, за които обаче е имало намеци, оставени от писателката в другите й творби. Това са пет пиеси и пет едноактни драми - все мистериозни криминални истории.
Иван Иванов дължи летящия си старт в българското кино на своята младоликост. Той влиза късно във ВИТИЗ, преди това иска да стане летец като баща си.
Завършва института на 28 години и веднага става звезда с ролята на Радо - 17-годишен питомец на ТВУ (трудово-възпитателно училище) във филма "Всичко е любов".
Открива го режисьорът Борислав Шаралиев. Преди години обаче Иван ми каза: "Шаро (така кинаджиите и приятелите наричат Шаралиев - б.а.) ме беше гледал във всички постановки в Учебния театър на ВИТИЗ и накрая ми каза: "Ти си." Аз много обичах Шаро. Но откритието, това съм си аз и за това няма спор..."
Кармен е новела публикувана през 1845 от Проспер Мериме. Историята разказва за мошеник, който убива любовта си в една сложна смесица от заговори, измами и ревност. Кармен е считана за герой, въпреки че с държанието си във филма по-добре би било да я наречем анти-герой. Филмът е преправян няколко пъти поради популярността му и Кармен дори има посветена на нея статуя в Севиля - доста впечатляващо за измислен герой!
Радой Ралин (литературен псевдоним на Димитър Стефанов Стоянов (1923-2004) е най-известният български хуморист и сатирик от времето на режима на Тодор Живков, управлявал България цели 33 години. Ралин е смята от мнозина за антипод на Живков и главен негов критик. Прочува се като дисидент и неудобен сатирик след изгарянето на книгата му с епиграми "Люти чушки" през 1968 г. HighViewArt.com подбра своите любими мисли от неподражаемия Радой Ралин.
Да си спомним за големия писател Йордан Йовков - майсторът на късия разказ, с някои цитати от произведенията му:
„Той дълго стоя на шосето и гледа подир каруцата. Гледаше майката с черния й чумбер, момичето легнало до нея, високият селянин, който крачеше прегърбен и водеше малкото конче, а над тях, между всеки два телеграфни стълба лястовичките се разхвърчаваха, после пак се връщаха и кацаха на жицата.
Замислен, Моканина се върна при овцете си и се залови отново за цървулите, които правеше от нещавена волска кожа. Бяла лястовичка - мислеше си той. - Има ли я! Но нещо го подпираше в гърдите, мъчеше го. И като пусна шилото и погледна към небето, той Извика
- Боже, колко мъка има по тоя свят, боже!
И пак се загледа подир каруцата.” - Из разказа „По жицата”
******************************
„Тя не внимаваше за думите си, говореше му повече с очите си, пламнали, устремени в него.” – Из разказа „Женско сърце”
****************************
„Хубаво си е то, мойто палто! Пък ако ми е писано, с него и пред Бога мога да се представя. Пък там може да ми дадат друго, златно, тъй да се каже, скъпоценно!" - Из разказа „Серафим”
*****************************
„Жената, момче, е рай, жената е вечна мъка. Жената е рибя кост. Като ти заседне в гърлото, ще се задавиш.” – Из разказа „Албена”.
*****************************
„Мъдрец наистина беше Сали Яшар, много нещо беше видял, много нещо беше преживял, но едно беше ясно за него: с мъки, с нещастия е пълен тоя свят, но все пак има нещо, което е хубаво, което стои над всичко друго — любовта между хората" – Из разказа „Песнта на колелетата”
Това е една история в снимки за един от най-известните монументи в света – Статуята на Свободата. Проектиран е от Фредерик Огюст Бартолди и открит на 28 октомври 1886 година. Съществуват мнения, че скулпторът е използвал за модел лицето на майка си и тялото на възлюбената си. Представлява римската богиня на свободата Либертас, облечена в тога, държаща факел в издигнатата си дясна ръка и правна книга в другата, на която е изписана датата на подписването на Американската декларация за независимост. Конструкторът на Айфеловата кула Густав Айфел, проектира вътрешната носеща конструкция на Статуята на Свободата. Статуята е създадена във Франция и е изпратена на части (повече от 200 пакета) по кораб до Ню Йорк.
Монументът е висок 46,5 м и е поставен върху платформа (55,5 м). В резултат на това значителните 102 метра на Статуята на Свободата се издигат на острова на Свободата в устието на река Хъдсън в самото пристанище на Ню Йорк. Главата на женската фигура на скулптурата е увенчана от 7-лъчева корона, символизираща 7-те морета и континенти. В състава на короната има 25 прозорчета, които са символ на съкровищата на света. Под краката на Статуята на Свободата са разкъсаните вериги на робството.
Медната статуя е подарък от Франция за Америка в знак на приятелството между двете нации и бележи стогодишнината от независимостта на Съединените американски щати. Статуята на Свободата е един от най-популярните американски символи и като цяло олицетворяващ свободата и стремежа към нея.
Посещава се от 3 милиона души средно на година. За национален паметник е обявена през 1924 година, а през 1984 година влиза в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.
Вижте невероятните снимки от строежа на Статуята на Свободата тук
Детство (1910 – 1924)
Джанго Райнхард принадлежи към семейството на Манушите, циганска група, широко разпространена в Германия и в Източна Франция. Роден е в каравана в белгийската провинция на 23 януари 1910 г., близо до градчето, където родителите му прекарват зимата. Той е син на музикант и на танцьорка- акробат.
Свобода и джаз
След боледуването, за да компенсира загубата на двата пръстта на ръката си, Джанго изнамира техника, с която постига завладяваща виртуозност на изпълнение. По време на едно пътуване до Ривиерата се среща с фотографа Емил Савитри, който му предоставя плочи с джаз. Тази музика играе ролята на новаторско откровение за Джанго и веднага след това, с оркестъра «La Boîte à matelots», развива оригинален стил, основан на импровизацията в джаза.
Нощите на Сен Жермен де Пре
През петдесетте години Джанго отново се завръща в джаза, благодарение на клуба Сен Жермен де пре, горещо място за джаз на левия бряг на Сена. Съставен е предимно от млади ентусиастци, които развиват стила би-боп. Джанго е очарован от новото предизвикателство. Той бързо навлиза и усвоява модерните музикални форми, което не остава незабелязано. Американския музикален продуцент Норман Гранц възнемрява да организира турне на Джанго в Щатите, но съдбата е имала други планове. Само на 43 години, Джанго издъхва в малката си къша в Самоа сюр Сен, където идва края на неговия номадски живот.
Жан Кокто му оказва последна почит, пишейки : «Смъртта на Джанго е като смъртта на онези нежни животни, които умират пред очите ни в своята клетка. Той живееше така, както ние мечтаем да живеем - на колела»
Цялата статия: Портал за култура и изкуство
Чуй изпълнения на Джанго Райнхард:
Левът е паричната единица на България, емитирана от Българската народна банка. Разделя се на 100 стотинки. Името му произхожда от левъ - остаряла форма на думата „лъв“, употребявана през 19 век. Левът е приет за българска парична единица малко след Освобождението на страната, когато на 4 юни 1880 г. е приет Закон за правото на резание монети в Княжеството, а на следващата година са отсечени и първите монети.
След като през 1895 и 1896 г. износът на страната нараства и е получен значителен външен заем, през 1897 г. е приет нов Закон за монетите в Княжеството. Той предвижда въвеждане на златен стандарт и постепенно извеждане на сребърните монети от обръщение. Със задълбочаването на кризата в края на 1899 г. БНБ прекратява обменяемостта на банкнотите в злато и започва да емитира банкноти със сребърно покритие, с което и формално се утвърждава фактическият сребърен стандарт в страната. През следващите 3 год. са емитирани банкноти за над 16 млн. лева, като основната част от тях е използвана за кредитиране на правителството. Това предизвиква нова инфлационна вълна и нарастване на ажиото между златото и среброто, достигнало в средата на 1902 г. рекордната стойност от 13,25%. В същото време големите емисии за пръв път в българската история довеждат до масова употреба на банкноти в разплащанията в страната.
През 1902 г. правителството получава значителен заем от френската банка „Париба“, с който изплаща голяма част от задълженията си към БНБ. Това, както и подобрената обща конюнктура, довежда до намаление на ажиото до 1,5% в края на годината. Обмяната на златни банкноти срещу злато е възстановена и през следващите години банката емитира все повече златни левови банкноти, които през 1907 г. за пръв път стават повече от сребърните банкноти. През годините до началото на Балканската война в България на практика функционира система на златен стандарт, като ажиото между среброто и златото е ликвидирано и левът поддържа устойчив курс спрямо валутите на Латинския съюз.
Краткият период на стабилност на лева е прекъснат от Балканските и Първата световна война, които предизвикват силна инфлационна вълна. До края на Балканските войни левът се обезценява с 15%, но след техния край е временно стабилизиран. Това става с помощта на външен заем, отпуснат от австрийски банки на БНБ, и със създаването на Камбиален синдикат между БНБ и няколко големи търговски банки, който провежда интервенции на валутния пазар, поддържащи курса на лева. За периода на войните стойността на българския лев намалява около 14 пъти.
През 1962 година е проведена нова деноминация на парите при съотношение 10:1. През следващите години стойността на лева е относително устойчива, въпреки че конвертируемостта му така и не е възстановена след края на Втората световна война.
През 90-те години няколко периода на драстична инфлация, най-тежкият от които през зимата на 1996-1997 година, значително девалвират лева. Това довежда до установяването на валутния борд през 1997 година и фиксирането на курса на лева към германската марка на 1 марка = 1000 лева.
На 5 юли 1999 година левът отново е деноминиран при съотношение 1000:1, като курсът на новия лев към германската марка е фиксиран на 1 лев = 1 марка. При замяната на германската марка с еврото курсът не е променен, като стойността на лева е обвързана с тази на еврото при съотношение 1,95583 лева = 1 евро.
Гр. София 1000
Ул. „Лавеле” № 16, ет.4, офис 404
Телефон/факс: +359 2 4275485
Е-mail: ssdid@abv.bg
Благодарни сме за подкрепата на:
Тръст за социална алтернатива
